В центъра на повествованието еживотът на полския киносценарист и режисьор Зигмунт Завада, участник във Вършавското въстание. Срещите след петнадесет години с другарите му от дните на борбата и барикадите, описани с голямо художествено майсторство и тънък психологизъм, разкриват дълбоката пропаст между него и тях - той, отърсил се от всички заблуди на миналото и прегърнал изцяло новите идеи на възродена Полша и те, останали да живеят в капиталистическия свят, превърнали се в малки хора с принизени изисквания.