Текстът разглежда връзката между фотографията и текста като знакови системи, които създават и предават смисъл. Чрез примери от творчеството на Чема Мадос, Вилем Флусер и Йожен Атже се анализира ролята на контекста и интерпретацията при възприемането на фотографските изображения. Подчертава се значението на текста за разчитането на визуалните знаци и се защитава идеята, че взаимодействието между фотография и текст формира хибридна среда с нови значения.