Текстът разглежда ролята на фотографията в концептуалното изкуство като средство за изразяване на идеи, а не като самостоятелна естетическа форма. Проследява се преходът от минимализма към концептуализма и промяната във функцията на фотографския образ – от визуално представяне към документ, знак и носител на концепции. Чрез творчеството на Бернд и Хила Бехер, Мел Бохнър, Джон Балдесари и Ед Руша се анализира как фотографията участва в процесите на дематериализация, серийност и хибридизация на художествените практики.