Водени от различни подбуди продуценти и режисьори включват все повече игрални елементи в чисто документални сюжети. Понякога това е в резултат на желание за "онагледяване"; друг път за по-силно емоционално въздействие; в трети - за подсилване на тезите на авторите или извеждане на детайли; които иначе биха останали скрити за публиката. Чистотата на вида кино - документално или игрално - постепенно се размива; границите се преминават често и така се създава нов вид хибридно кино. Филмите от това направление в документалното кино обикновено се базират на дълго наблюдение на живота на обикновени хора в реални или нарочно провокирани житейски ситуации. В процеса на монтажното изграждане на тези филми материала се осмисля като се заимства структурата на игрален филм. На преден план се извежда чистото драматургично действие за сметка на интервютата; анкетите; архивните кадри и др.