Камелия Николова - Театърът на новия реализъм : смесване на езиицте ; Николай Йорданов - Пострежисьорският театър ; Йоана Спасова-Дикова - Дигимодернизъм и нови сценични хибриди ; Венета Дойчева - Хора, работи, андроиди - хипотези на телесност ; Йосиф Аструков - Възприятия на дългите монтажни серии на бойни и екшън сцени; Радостина Нейкова - Естетическо въздействие и социална рецепция на филмите с детска тематика; Румана Николова - Системата на Станиславски и социалистическият реализъм ; Александър Донев - Киноразпространение, кинопоказ и кинопазар след 1989 година - процеси и периодизация ; Александър Стайков - Маркетингови аспекти на етапите в създаването на българското игрално кино ; Анна Шойлева-Чомакова - Корени на европейската протекционистка политика във филмовата индустрия. Движението "Филмова Европа" ; Надежда Маринчевска - Общи модели в развитието на анимационното кино в България и Румания след 1989 година ; Петя Александрова - В началото бе късометражното кино ; Пенчо Кунчев - Влияние на някои течения в изобразителното изкуство върху дизайна на анимационния филм ; Невелина Попова - Анимационната поезия на Стих и щрих ; Ирина Генова - Представите за "символизъм" в първите списания за изкуство в България. Форуми на културен трансфир ; Вера Млечевска - Критиката като изкуство и изкуството като критика ; Сандра Л. Блажева - Моделирането на общественото мнение в културните норми чрез "новата религия" в творчеството на Деймиън Хърст ; Румяна Стефанова - Изкуството на опаковката като провокация ; Димитър Добревски - Актуални изменения в модела на индустриалния дизайн у нас ; Анета Трифонова - Трудности при архитектурното изразяване на новите технологични възможности ; Ингеборг Братоева-Даракчиева - Le temps mort като елемент на съвременния киноезик ; Андроника Мартонова - Азиатското кино в България : поколенчески визии, масови стереотипи и трансформации (от "Шогун" и Хон Гил Дон до отаку и халлю) ; Боряна Матеева - "Удигруди" - бразилският ъндърграунд от края на 60-те като радикализация и отхвърляне на Синема ново ; Веселина Пеневска - Креативни техники за генериране на идеи в архитектурата ; Венцислав Димов - Медийна музика, хибридност и автентизъм ; Желка Табакова - Танцовото изкуство - отворена система за иновативни танцови методи и визуални технологии ; Ирена Димитрова - Хибридност в новите художествени практики от средата на и края на 1980-те години (опитът на варненските художници); Саша Лозанова, Рангел Чипев, Десислава Ангелова - Образните предизвикателства на музейната архитектура в края на XX r началото на ХХI век ; Цветан Стоянов - За художествения език в стъклописите на Софийската съдебна палата : в търсене на националната идентичност ; Регина Райчева - Мебели в стил ампир в къща "Недкович", Пловдив ; Галина Денкова - Чужденците - чуждите "свои" на националните събори на народното творчество в Копривщица ; Иван Янакиев - Какво чува този, който (не) чува. Музикално-компаративно осмисляне на темперациите; Любомир Кутин - Типове художествени фестивали и артистично многообразие; Румяна Секулова - Архитектурната рисунка като артефакт; Таня Илиева - Голямото ретро завръщане на графичния дизайн в съвременната печатна реклама ; Петър Кърджилов - Смесване на езиците - път към познанието. Френското списание '"Cine-Journal"(1908-1912) - достоверен източник на професионална информация за кинематографичната дейност в България; Росен Спасов - Трансформация на списание "Филмови новини" в списание "Филм" по време на прехода от планова към пазарна икономика; Петя Боюкова - Костюмите на Наталия Гончарова за "руските балети на Дягилев". Синтез на иконопис, фолклорен примитивизъм и авангард; Албена Тагарева - От "декорация" към "сценография". Развитие и тенденции в българската сценография - развитие на понятието; Павлина Дублекова - Представите за жените в пиесите на Камен Зидаров; Калина Терзийска - Робер Льопаж и "Липсних"; Михаил Мелтев - Документалност и развлечение; Димитър Кабаиванов - Постапокалипсисът в съвременното кино; Теодора Дончева - Европейските филмови клишета в новото българско кино;