„Тук долу всички люляци умират“ е ново дългоочаквано соло на Галя Борисова. В него отново могат да се видят отличителни за естетиката на характерния й танцов театър подходи в едно ново качество, сякаш обобщени в кулминационно осмисляне, плътност и цялостност. Поетичното и енигматично заглавие е придружено от не по-малко фаталистично звучащото подзаглавие „Струва ми се тук бих могла да спра“. Изказано в първо лице, то няма как да не се възприеме като споделено твърдение (или въпрос) на самата авторка. Би могло да се съотнесе към факта, че в света на танца дълготрайната й кариера като изпълнител е респектираща рядкост, която допълнително подсилва уникалността на присъствието й на българската танцова сцена. От тази позиция въпросът за „спирането“ може да се възприеме съвсем лично и конкретно. Но било предвид или въпреки това, „Тук долу всички люляци умират“ („Струва ми се тук бих могла да спра“) е танцово соло, което мисли края в различни измерения.