Съдържа отговори на въпросите:1. Има ли нужда живият български театър от критика, която активно да участва чрез анализи и оценки втеатралните процеси?; 2. Защо критиците предпочитат да хвалят, а не да критикуват? Да теоретизират историята, а неда влязат в ''търбуха'' на сценичното настояще?; 3. Заплатен ли е адекватно трудът на критика,катотози на режисьора, сценографа, актьора?; 4. Дали има драматично разминаване между квалификационното самочувствие на критиците и творческата мощ на изявените ни практици, което да води до критическа плахост и прихналост?; 5. Личното ви впечатление и коментар: има ли групировки в гилдията на критиците и ако има какви са моралните последици?;