Каталог "Постановки"
| Постановка
Превод: Никола Кънев; Режисьор: Иван Станев; Сценография и костюми: Светла Неделчева; Музика: Юри Ступел; Помощник-режисьор: Анна Томова; Петър Петров
Площадчето
Карло ГолдониПревод: Никола Кънев; Режисьор: Иван Станев; Сценография и костюми: Светла Неделчева; Музика: Юри Ступел; Помощник-режисьор: Анна Томова; Петър Петров
Детайли
- Театър
- Учебен театър при ВИТИЗ "Кр. Сарафов"
- Сезон
- 1983/1984
- Град
- София
- Премиера
- 1983-10-28
- В ролите
-
Силвия Въргова
Гаспарина
Жанет Спасова
Донна Катте
Жана Караиванова
Лучета - нейна дъщеря
Жоржета Николова
Донна Паскуа
Рефие Изетова
Ниезе - нейна дъщеря
Лилия Донева
Орсола
Чавдар Монов
Дзордзетто - син на донна Орсола
Радослав Блажев
Андзолетто - годеник на Лучета
Антон Тонев
Кавалерът
Генчо Тодоров
Фабрицио - настойник на Гаспарина
Николай Станчев
Сансуга
Допълнителна информация
- Забележка
- (11 дл - 5 м., 6 ж.) Участват студентите от IV а клас с художествен ръководител проф. Гриша Островски.
- Анотация
- "Малко площадче във Венеция с четири врати, през които се разиграва животът на обитателите - бедни, но не мизерни. Хора, които преди всичко се смеят, плачат, прегръщат, ревнуват, обиждат, танцуват - общуват. И това са преди всичко жени. Три стари (Паскуа, Кате, Орсола) и три млади (Гаспарина, НиеЛучета). Мъжете, освен Дзордзето не се числят към площадчето. Фабрицио тук е случаен гост, Кавалерът - любопитен турист. Андзелото живее другаде....Мъжете ги няма, спомнят си за тях с думи като "горкичкият, калпавият, цяло нещастие" - умилителни, не особено респектиращи епитети. Въпреки това всички жени, стари и млади са движени от едно желание, един стремеж и цел - да се омъжат. И по-голямата загадка ми се струва е не мъжкото отсъствие, а какво представлява МЪЖЪТ в "Площадчето"? Не е ли мъжът този символ на надеждата, надеждата за промяна, за нов живот, средство за измъкване от това площадче? Вечната неудовлетвореност от настоящето и надеждата, която особено едно такова настояще ражда? Сред радостното и нерадостно ежедневие, когато богатата Венеция е в карнавални празници, които до това площадче няма да стигнат, се появява една странна, наистина символична фигура - Кавалерът. Макар и без да показват, всички жени са смутени....Гаспарина с нейната мания за потекло, хубост, зестра и определено количество синя кръв го "побеждава". С приготвен багаж тя се сбогува с площадчето, със средата, която не й стига, но е нейна. И потегля Гаспарина, където дали ще намери в своето възрастно детство грозно-хубавото свое прохождане". Аве Иванова (откъс от програмата на постановката)
- Системен №
- 721