Каталог "Постановки"
| Постановка
Режисьор: Пламен Марков; Сценография: Мира Каланова; Музика: Александър Каланов; По операта на: Мира Каланова; Спонсор: Art multinet; Golden Rose; Художествен ръководител: Атанас Атанасов
Хеда Габлер
Хенрик ИбсенРежисьор: Пламен Марков; Сценография: Мира Каланова; Музика: Александър Каланов; По операта на: Мира Каланова; Спонсор: Art multinet; Golden Rose; Художествен ръководител: Атанас Атанасов
Детайли
- Театър
- Учебен драматичен театър НАТФИЗ "Кр. Сарафов"
- Сезон
- 2010/2011
- Град
- София
- В ролите
-
Владимир Зомбори
Юрген Тесман
Илчо Димитров
Юрген Тесман
Веселина Конакчийска
г-жа Хеда Тесман (Габлер)
Лилия Гелева
г-жа Хеда Тесман (Габлер)
Дария Симеонова
г-ца Юлияне Тесман
Боряна Пенева
г-ца Юлияне Тесман
Даниана Коева
г-жа Елвстед
Тихомира Темелкова
г-жа Елвстед, Берте
Христо Пъдев
Магистър Брак
Ивайло Ненов
Магистър Брак
Иво Аръков
Айлерт Льовборг
Александър Хаджиангелов
Айлерт Льовборг
Деница Денчева
Берте
Пламен Пеев
Ингмар
Допълнителна информация
- Забележка
- Участват студенти специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" от класа на проф. д-р Атанас Атанасов.
- Анотация
- В черновите на Ибсен, ''Хеда Габлер'' дълго е носила подзаглавието ''Портрет на драматурга като млада жена'', сякаш за да изтъкне онази вътрешно присъща на този занаят характерност да се отъждествяваш посредством другия и да спотаяваш личната си история в историите на множество герои. Хеда винаги е била една от най-популярните и играни пиеси на Ибсен заедно с ''Куклен дом'' и ''Пер Гюнт''. И не е трудно да се намери причината за това. Характера на Хеда Габлер, заедно с нейната хитрост, жестокост и очарователност, винаги са била в центъра на нашето обаяние. Образът на Хеда е считан от някои изследователи като една от най-драматичните роли в театъра, определяна като ''женския'' Хамлет. В зависимост от интерпретациите, тя бива изобразявана като бореща се с идеалистичното общество героиня, жертва на обстоятелствата, формиращи феминисткия прототип или просто един (не)контролиран злодей- демонична, както самия Ибсен я нарича, запазвайки в нея и в останалите усещането за криза. Така, погълнати от своите екзистенциални проблеми, във време, в което всичко се разпада, безнадеждността на ибсеновите герои ни завещава едно-сянка от любов. Винаги, в един момент, приказката свършва
- Системен №
- 24925