Обектът е един - Росен, но разтроен между стила и фантазността на жените творци. Той единствен събира нишките им, защото те работят "на тъмно", отделно една от друга. Разкритието идва едва на премиерата. Все пак подчертано различните истории са в обща творба, поднесени с кинематографичен подход - паралелно. Кохерентността идва от единната тема за самоизолацията.