В различните историрчески периоди щастието е разбирано като субективно значима цел или цел, която облагодетелства множество хора. Статията се фокусира върху няколко емблематични за българската драматургия произведения, които открояват определени тенденции в променящата се представа за щастие в периодите на модернизма, в епохата на соцреализма и съвременността.