По-скоро сън за, отколкото драматизация по романа на Жан Жьоне, филмът е еднакво величествен и вбесяващ. Пристанището Брест е построено и осветено по-скоро като някой от ''Градовете на червената нощ'' на Бъроуз, амбисексуалните срещи на божеството-убиец Керел са просмукани от потен, осезаем еротизъм, а ''версията'' на Фасбиндер остава вярна на кошмарната поезия на Жьоне. Но отстранението на разказа, тежките монолози, анахронизмите, напомнящи Рене, и ( което най-много дразни ) равнодушната обосновка го превръщат в мрачен химн на пубертетски нихилизъм. В крайна сметка може би съвсем подходяща снимка за сбогом от един луднал от наркотици германски хомосексуалист.