„Ако нямах лоши сънища“ се основава на няколко Шекспирови произведения, които са обединени от темите за човешкото себепознание и възприемането на заобикалящия свят. Още с откриващата сцена се намеква какво да очакваме – герои, движещи се по ръба, завъртяни от колелото на съдбата, които междувременно се опитват да намерят баланса между своите страсти и граници. Но именно при вкопчването в крайностите изходът към свободата на духа се струва най-близък, а проявленията на личността – най-ярки.