Създадената в самото начало на XVII в. Шекспирова трагедия „Хамлет” се отнася към традициите на т.нар. трагедия на отмъщението. С темата за отмъщението се свързват съдбите на трима персонажи в трагедията - Фортинбрас, Хамлет и Лаерт, с тяхното отношение към бащите. Образите на тримата герои в драмата, които на равнище поетика влизат в амбивалетно отношение на аналогия и контраст, разкриват три различни начина на поведение. Със смъртта на бащите се създава верига от конфликти, която се затваря с настъпването на равновесие и на качествено нов по-рядък - в трагико-оптимистичния, заради поредицата от актове за изкупление, финал. Причините да се върви към трагическа вина, обуславяща конфликтите в драмата, са различни. Като сюжетоопределящ се явява мотивът за Дома.