В сянката на ''Поляната с дивите ягоди'' на Бергман от 1957 г. и превъзмогнал го в някаква степен, ''Семеен портрет в интериор'', безобидно прекръстен в Щатите като ''Семеен портрет'' (Conversation Piece- означава течение в живописта, в което се рисуват групи от хора) ,показва настроенията на един пенсиониран професор (Бърт Ланкастър) в края на живота му, когато напълно неочаквано в него нахлува сприхаво семейство непознати, което го разтърсва изцяло. Самия той малко странен, роден в Америка, от майка италианка, от дълго време се е усамотил в изпълнения с музиката на Моцарт, тежък римски палат. Животът му минава с икономката и адвоката, който го посещава от време на време и със спомените за някогашна романтика. Скоро обаче е изваден от бавното пътуване към смъртта от Бианка Брумонти (Силвана Мангано), маркизата, която настоява дъщеря й и доведения й син да се настанят в апартамента на горния етаж. Договорът е сключен за една година. Освен това Бианка иска да го направи импровизирано жилище за своя млад любовник, Конрад Хюбел (Хелмут Бергер) възбуждащ левичар и приятел на едва двадесетгодишните й деца. Единствен дясно ориентирания и съпруг не понася Конрад и дори поставя ултиматум на жена си, да си намери по-подходящ любовник или да се разведат. Маркизата избира второто, но Конрад вече е отегчен от знатната си, богата любовница. В действителност обиграния младеж, който се прехранва от любов и дребни афери, може би сам се е отегчил от живота. Смъртта му, която може и да е самоубийство, по една ирония отлага края на самия професор. ''Семеен портрет'' изглежда лесен филм. Той се носи от стария хазяин, през необузданите наематели и комедията на абсурда, до дълбокия размисъл за различните сблъсъци между класите, между възгледите и стремежа да се придържаш към двете. Между младото и старото, между класическото и модерното. Долу всичко си е по местата, на сигурно място, но горе Конрад не е направил банята както трябва и водата се стича по стените, заплашвайки безценните картини на професора. Колкото и да е странно, професорът и момчето стават приятели. Предишната уязвимост, прикрита с цинизъм докосва професора и политическите им възгледи не изглеждат отдалечени. Но преди всичко, професорът става приемен баща на Конрад.