Каталог "Постановки"
| Постановка
Постановка: Маргарита Младенова; Превод: Маргарита Младенова; Музикална среда: Асен Аврамов; Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова; Асистент: Албена Георгиева
Три сестри
Антон ЧеховПостановка: Маргарита Младенова; Превод: Маргарита Младенова; Музикална среда: Асен Аврамов; Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова; Асистент: Албена Георгиева
Детайли
- Жанр
- драма
- Театър
- Учебен театър "Кр. Сарафов"
- Сцена
- Голяма сцена
- Сезон
- 2007/2008
- Град
- София
- Премиера
- 2007-11-08
- В ролите
-
Невена Мандаджиева
Анфиса
Красимир Доков
доктор Иван Романович Чебутикин
Ирмена Чичикова
Олга
Цветелина Стоименова
Маша
Мария Пенчева
Ирина
Делян Илиев
Андрей Сергеевич Прозоров
Елина Алексиева
Наталия Ивановна
Маргарита Ангелова
Фьодор Илич Кулигин
Антонио Димитриевски
Александър Игнатиевич Вершинин
Димитър Марков
Николай Лвович Тузенбах
Йовко Кънчев
Николай Лвович Тузенбах
Борче Гяковски
Василий Василиевич Сальони
Павлин Петрунов
Алексей Петрович Федотик
Петър Генков
Ферапонт - Ключови думи
- учебна сцена
Допълнителна информация
- Забележка
- (13 дл - 8 м., 5 ж.) Дипломен спектакъл на студентите от IV курс "Актьорство за драматичен театър", с художествен ръководител проф. Маргарита Младенова, проф. Иван Добчев, Албена Георгиева. Със специалното участие на Невена Мандаджиева (Анфиса) и Красимир Доков (Иван Романович Чебутикин). Премиера и на: 15.11.2007 г.
- Анотация
- В Москва! При живота, свободата и щастието. Това са болезнените вопли на героините от пиесата Три Сестри...Вопли, които подобна на рефрен, звучат след всеки изпълнен със сиво съществуване куплет от празния им живот в ровинцията. Вопли, които самите персонажи сякаш нарочно оставят да бъде единствено красив блян или мил спомен и недалечното им минало. Това, върху което Чехов ни кара тук да се замислим, е дали между човека и мечтите му стоят единствено големите му страхове. Или по-скоро тези страхове са тайни надежди мечтите да не се сбъднат. Защото има реална опасност да внесат смут в равното му скучно битие, което обаче той приема като безметежно плаване по спокойно течение. Меланхоличната и рееща се душа на чеховите герои уж мечтае, но няма воля да пристъпи към бляна си. Уж търси, но няма ясната представа какво иска да намери. Ако нещо в света им се случи, то е другаде, далеч от тях. Някъде навън гори пожар...Но у тях тлее само по едно малко огънче, което няма кой или какво да разпали. Или поне не толкова, че да пламне искра за нещо ново и различно. Дори имената на трите сестри Порозови са като мечтите им - красиви, спокойни, равни: Олга (свята), Мария (постоянна), Ирина (мир). А дали святостта на този постоянен мир не е най-удобната форма на съществуване!? Надежда Николова - Театрознание
- Системен №
- 23486