Статията се фокусира върху творбите на театъра на абсурда, които в специфичната политическа и естетическа ситуация в Полша след Втората световна война успяват да разкрият духа и конфликтите на времето, както и отражението им върху вътрешния свят на личността. Славомир Мрожек и Тадеуш Ружевич улавят екзистенциалната криза и в разглежданите драми показват образа на абсурдния интелектуалец с неговата неспособност да реализира себе си и да се справи с измъчващите го терзания.