Каталог "Постановки"
| Постановка
Драматург: Александър Островски
И най-мъдрият си е малко прост
Александър ОстровскиДраматург: Александър Островски
Детайли
- Жанр
- Комедия
- Театър
- Учебен драматичен театър НАТФИЗ "Кр. Сарафов"
- Сцена
- Голяма сцена
- Сезон
- 2005/2006
- Град
- София
- В ролите
-
Любомир Сапунджиев
Егор Дмитрич Глумов /млад човек/, Иван Иванович Городулин /млад, важен господин/
Милен Каракамушев
Егор Дмитрич Глумов /млад човек/, Иван Иванович Городулин /млад, важен господин/
Надя Петрова
Глафира Климовна Глумова /негова майка/
Йордан Алексиев
Фил Федосеич Мамаев /богат господин, далечен роднина на Глумов/
Делчо Чолаков
Нил Федосеич Мамаев /богат господин, далечен роднина на Глумов/
Калин Иванов
Егор Василич Курчаев /хусар/
Димитрина Тенева
Голутвин /човек без занаятие/
Капка Костова
Манефа /жена, която се занимава с гадаене и предсказание/
Мартина Ангарева
Клеопатра Лвовна Мамаева /жена на Мамаев/
Антонио Димитриевски
Крутицки /много важен господин/
Цвета Балийска
София Игнатиевна Турусина /богата вдовица, помещица от търговски произход/
Росица Дичева
Машенка /нейна племенница/
Николай Младенов
Григорий, Храненици
Допълнителна информация
- Забележка
- (15 дл - 10 м., 5 ж.) Дипломен спектакъл на студентите от IVб курс "Актьорство за драматичен театър" с художествен ръководител доц. Веселин Ранков. Копродукция с Драматичен театър "Стефан Киров" гр. Сливен.
- Анотация
- Клоунадният изказ в съвременния театър може да бъде и социален, и психологически, особено в онази драматургия, която не е чужда на абсурдите на живота, смешен и тъжен. Не можем да отречем, че има не малко жизнени ситуации, в които парадоксалното е също така истинно, както и осъзнаването на жизнената логика и развитие. Клоунът в своята "пантомимна подвижност" търси всъщност склуптурната фигура, замръзналия жест. Това го връща към самия него, към собственото му разчленено "аз", тоест бягство от "съм". Това чувство за загубеност във времето и света е също елемент на клоунадата. С други думи, самосъзнанието за отсъствие от живота, което има клоунът, е израз на същото разделяне между "аз" и "съм", т.е. интензивното, екзистенциалното съществуване и външната безпомощност на волята. Като "аз" той е трагичен, като "съм" той е смешен, но не гротесков. Клоунадният образ в съвременния театър търси своето вътрешно единство и не може да го намери. Той е смешен със своята човешка гримаса, която изразява човешкото безсилие в един бездушен свят. проф. Любомир Тенев
- Системен №
- 24644