Биографичен исторически филм за последните години от живота на Франциско Гоя (1746-1828), прекарани в доброволно изгнанничество в Бордо, заедно със съпругата му и дъщеря им Росарио. Гоя е болен, загубил е и слуха си, но продължава да рисува през нощта. В съзнанието му се редуват накъсани спомени за най-важните моменти от живота му. Въпреки ужасното главоболие, Гоя твори почти до последния си дъх, а приятните разговори с дъщеря му го ободряват. Мечтите и замислите на художника оживяват в платната му. Филмът получава 12 награди и 9 номинации: 1 награда от Наградите "Сан Жорди" - 2000 г. за най-добър филм, 2 награди от Филмовия фестивал в Монреал - 1999 г. за Карлос Саура, 5 награди "Гоя" - 2000 г. за най-добра продукция, за най-добър актьор за Франциско Рабал, за операторско майсторство за Виторио Стораро, за най-добър грим, за най-добър дизайн на костюми, награда "Fotogramas de Plata" за най-добър актьор за Франциско Рабал, награда от Европейски филмови награди - 2000 г. за операторско майсторство, 2 награди от Наградите на испанските драматурзи - 2000 г. за най-добър актьор за Франциско Рабал и за най-добра музика за Роке Баньос