В романа Жерминал Зола поставя темата за народа, изобразен в лцето на каменовъглените работници, показан не само като жертва на капитализма, но и в процес на борба за по-хубав живот. Страданията на мъже, жени, млади, стари, цели семейства, работническото нещастие изграждат сюжетното развитие на романа. Центърът е описанието на бунта на миньорите - стачката, разразила се с цялата си разрушителна сила. На фона на този работнически бунт авторът рисува две непримирими съсловия - класата на бедните - експлоатирани и онеправдани, но с високи човешки добродетели, и класата на богатите - алчни и безскрупулни, духовно бедни.