Романът на хърватския писател М. Кърлежа е е дно от най-хубавите му произведения, предено на много езици. Той рисува хърватската действителност през време на Първата световна война, когато буржоазният строй претърпя своя духовен и морален крах. Завърналият се след много години в дома Филип Латинович открива безсмисленото и празно съществувание на близките си, липсата на идеали, пестотата в душите им. Те приличат на "мъртви хора", живеещи в каменните си "къщи", като в стари гробове. Всичко в този свят е обречено на гибел, на сигурна смърт - и мечтите, и надежсите и любовта, и вярата в човека. Остава само фалшът, пъката по неизживяното човешко щастие и трагедията на милионите обикновени хора, произтичаща от самата същност на обществения строй