Каталог "Постановки"
| Постановка
Превод: Л. Русева; Постановка и режисура: Маргарита Младенова; Сценография и костюми: Лидия Къркеланова; Валентин Стефанов; Музикално оформление: Ивайло Янев; Оператор на филма: Емил Христов; Фотограф: Симеон Варсано; Помощник-режисьор: Анна Томова; Художествен ръководител: Гриша Островски
Снима се филм
Едвард РадзинскиПревод: Л. Русева; Постановка и режисура: Маргарита Младенова; Сценография и костюми: Лидия Къркеланова; Валентин Стефанов; Музикално оформление: Ивайло Янев; Оператор на филма: Емил Христов; Фотограф: Симеон Варсано; Помощник-режисьор: Анна Томова; Художествен ръководител: Гриша Островски
Детайли
- Театър
- Учебен театър при ВИТИЗ "Кр. Сарафов"
- Сезон
- 1983/1984
- Град
- София
- Премиера
- 1984-02-21
- В ролите
-
Радослав Блажев
Нечаев
Жорета Николова
Жената на Нечаев
Домна Ганева
Надежда Леонидовна
Жанет Спасова
Аня
Жана Караиванова
Аня
Силвия Въргова
Ирина Кирянова
Генчо Тодоров
Фьокин - пом.-режисьор на филма
Рефие Изетова
Зина - асистент-режисьор
Румен Иванов
Кирил Владимирович - редактор на филма
Чавдар Монов
Теофимов
Антон Тонев
Петя - художник
Георги Чилов
Юрочка - художник
Антон Терзиев
Тромпетист - част от Трио
Красимир Куцупаров
Барабанист - част от Трио
Ники Станчев
Китарист - част от Трио
Николай Стоименов
Киноактьор
Лилия Донева
Блондинка от масовката
Войтек Тодоров
Кинооператор
Димитър Илиев
Мъж от масовката
Николай Станчев
Агент от културното бюро
Допълнителна информация
- Забележка
- (19 дл - 13 м., 6 ж.) Премиера и на: 1 март 1984 г.
- Анотация
- ""Снима се филм" (1965) е четвъртата пиеса на Радзински (отново постановка на А. Ефрос в театъра на Ленинския Комсомол, в ролята на Нечаев - А. Ширвиндт). Написана специално за този театър, за тези актьори и този режисьор тя сякаш се ражда от съвместните заговори на репетиции, от общите размисли и безсънни нощи. Това е разказ за млад, изявен режисьор, снимащ поредния си филм, но това също е и филмът на този режисьор, в кояйто властно се втурва със своите поправки живота, и накрая, това е "лирическо отстъпление" на автора, където той открито изповядва какво трябва да представлява според него изкуството, какви цели си поставя то и кои са пътищата, водещи към тяхното осъществяване.....Нечаев не се бори за филма, не го защитава с необходимата страст и дори ще започне да го преправя в съответствие с "указанията" на разни Трафимовци, по недоразумение набедени да ръководят изкуството. Но той намира сили да твори, преодолявайки консерватизма, страха, съпротивлението или пък с достойнство се отказва от произведението си, щом то не отговаря на идеалите му за художник. "Хамлетизмът" на Нечаев предполага самокритичност. В хода на драматургичното действие околните осъждат Нечаев, а Нечаев заедно с автора осъжда себе си. И безпощадността на изискванията, които той предявява към себе си, е несравнима с външните изпитания. Особеното обаяние на пиесата се състои в това, че на действителността е погледнато през призмата на любовта и изкуството. Но любовта не е розова безметежност, а изкуството - бягство от проблемите на днешния ден. Те ни най-малко не освобождават човека от гражданска позиция и отговорност. "Снима се филм" трябва да се разбира като откровение за сложния вътрешен свят на личността, търсеща хармония със себе си, като съвременен диалог (преди всичко с публиката) за пътищата към човешката душевност, неподдаваща се на схематизация". Ирена Патулова (извадка от програмата)
- Системен №
- 716