Каталог "Постановки" | Постановка

Снима се филм

Едвард Радзински
Превод: Л. Русева; Постановка и режисура: Маргарита Младенова; Сценография и костюми: Лидия Къркеланова; Валентин Стефанов; Музикално оформление: Ивайло Янев; Оператор на филма: Емил Христов; Фотограф: Симеон Варсано; Помощник-режисьор: Анна Томова; Художествен ръководител: Гриша Островски

Детайли

Театър: Учебен театър при ВИТИЗ "Кр. Сарафов"
Сезон: 1983/1984
Град: София
Премиера: 1984-02-21
В ролите: Радослав Блажев
Нечаев

Жорета Николова
Жената на Нечаев

Домна Ганева
Надежда Леонидовна

Жанет Спасова
Аня

Жана Караиванова
Аня

Силвия Въргова
Ирина Кирянова

Генчо Тодоров
Фьокин - пом.-режисьор на филма

Рефие Изетова
Зина - асистент-режисьор

Румен Иванов
Кирил Владимирович - редактор на филма

Чавдар Монов
Теофимов

Антон Тонев
Петя - художник

Георги Чилов
Юрочка - художник

Антон Терзиев
Тромпетист - част от Трио

Красимир Куцупаров
Барабанист - част от Трио

Ники Станчев
Китарист - част от Трио

Николай Стоименов
Киноактьор

Лилия Донева
Блондинка от масовката

Войтек Тодоров
Кинооператор

Димитър Илиев
Мъж от масовката

Николай Станчев
Агент от културното бюро

Забележка: (19 дл - 13 м., 6 ж.) Премиера и на: 1 март 1984 г.
Анотация: ""Снима се филм" (1965) е четвъртата пиеса на Радзински (отново постановка на А. Ефрос в театъра на Ленинския Комсомол, в ролята на Нечаев - А. Ширвиндт). Написана специално за този театър, за тези актьори и този режисьор тя сякаш се ражда от съвместните заговори на репетиции, от общите размисли и безсънни нощи. Това е разказ за млад, изявен режисьор, снимащ поредния си филм, но това също е и филмът на този режисьор, в кояйто властно се втурва със своите поправки живота, и накрая, това е "лирическо отстъпление" на автора, където той открито изповядва какво трябва да представлява според него изкуството, какви цели си поставя то и кои са пътищата, водещи към тяхното осъществяване.....Нечаев не се бори за филма, не го защитава с необходимата страст и дори ще започне да го преправя в съответствие с "указанията" на разни Трафимовци, по недоразумение набедени да ръководят изкуството. Но той намира сили да твори, преодолявайки консерватизма, страха, съпротивлението или пък с достойнство се отказва от произведението си, щом то не отговаря на идеалите му за художник. "Хамлетизмът" на Нечаев предполага самокритичност. В хода на драматургичното действие околните осъждат Нечаев, а Нечаев заедно с автора осъжда себе си. И безпощадността на изискванията, които той предявява към себе си, е несравнима с външните изпитания. Особеното обаяние на пиесата се състои в това, че на действителността е погледнато през призмата на любовта и изкуството. Но любовта не е розова безметежност, а изкуството - бягство от проблемите на днешния ден. Те ни най-малко не освобождават човека от гражданска позиция и отговорност. "Снима се филм" трябва да се разбира като откровение за сложния вътрешен свят на личността, търсеща хармония със себе си, като съвременен диалог (преди всичко с публиката) за пътищата към човешката душевност, неподдаваща се на схематизация". Ирена Патулова (извадка от програмата)
Системен №: 716