Статията систематизира теорията, практиката и дидактиката на публичното говорене. Разгледани са проблеми, свързани с основните идеи, понятия, закономерности и принципи на реторическите дейности и науки. Авторът изхожда от разбирането на Аристотел, че реторическото общуване е особен и обособен тип общуване, насочено към промяна на мнението.