Пленен от багрите и необятността на морето, поетът се слива с него, става негова плът, частица от природата и чрез нея чувства вечния копнеж по далечния примамлив път; умиращият ден напомня за преходността на живота, но поетът вярва във вечността на морето, в неговата пречистваща и прераждаща сила.