(9 дл - 5 м., 4 ж.)
Режисьорите на постановката са абсолвенти.
Художествени ръководители проф. Сашо Стоянов и проф. Цветана Стоянова.
Програмата съдържа кратки текстове от Антонио Вайехо, Стефан Танев и Камелия Николова.
Премиера и на: 23 октомври 1983 г.
"Чрез стълкновението на два мирогледа - единият на "активния" Висенте, който оправдава всички свои постъпки със спасителната максима "Яж другите, иначе те ще те изядат!" и другият - на "съзерцателя" Марио, избрал неучастието като жизнена и нравствена позиция, защото не може да намери друг начин за действие в тази действителност, без да пристъпи нравствените си закони на честен човек. Буеро Вайехо се стреми да открие доброто и лошото във всеки един от тях, а не да произнесе категорична присъда. В образа на Висенте, наред с авторовото отрицание, се прокрадват и нотки на утвърждаване на смелостта и жаждата му на всяка цена да се задържи в летящия влак на живота, а Марио, запазваки качествата си на добродетелна личност, скоро разбира, че криейки се в своето неучастие, което му дава право да съди безпристрастно и безжалостно, също причинява страдание. Неговата пасивна позиция се превръща в активна сила, която довежда, макар и косвено, до смъртта на брат му. Смъртта на Висенте от ръката на баща му, както и самата фигура на Бащата имат символичен смисъл...Но в трагическата развръзка на колизията като единствен изход от неразрешимото противоречие между "активното" и "съзерцателното" начало в условията на испанската действителност наред с болката се долавят и светли нотки на надежда, защото смъртта на Висенте поражда у Марио съмнение в безупречността на неговата позиция, връща го към живота и хората в него, които трябва не само да бъдат съдени, но и да им се помогне да се променят."
Камелия Николова (цитат от програмата на постановката)
Анотация
"Чрез стълкновението на два мирогледа - единият на "активния" Висенте, който оправдава всички свои постъпки със спасителната максима "Яж другите, иначе те ще те изядат!" и другият - на "съзерцателя" Марио, избрал неучастието като жизнена и нравствена позиция, защото не може да намери друг начин за действие в тази действителност, без да пристъпи нравствените си закони на честен човек. Буеро Вайехо се стреми да открие доброто и лошото във всеки един от тях, а не да произнесе категорична присъда. В образа на Висенте, наред с авторовото отрицание, се прокрадват и нотки на утвърждаване на смелостта и жаждата му на всяка цена да се задържи в летящия влак на живота, а Марио, запазваки качествата си на добродетелна личност, скоро разбира, че криейки се в своето неучастие, което му дава право да съди безпристрастно и безжалостно, също причинява страдание. Неговата пасивна позиция се превръща в активна сила, която довежда, макар и косвено, до смъртта на брат му. Смъртта на Висенте от ръката на баща му, както и самата фигура на Бащата имат символичен смисъл...Но в трагическата развръзка на колизията като единствен изход от неразрешимото противоречие между "активното" и "съзерцателното" начало в условията на испанската действителност наред с болката се долавят и светли нотки на надежда, защото смъртта на Висенте поражда у Марио съмнение в безупречността на неговата позиция, връща го към живота и хората в него, които трябва не само да бъдат съдени, но и да им се помогне да се променят."
Камелия Николова (цитат от програмата на постановката)