"Шуми Марица". Мелодията на химна се разлива върху мадоните на Владимир Димитров-Майстора. Пасторалната картина се допълва от един селски плет и разхвърляни менци на сцената. От стената строго гледа цар Борис Трети. Започва спектакълът "Държавните липи”"- постановка на Мариус Куркински. Майка кърми порасналия си син. В дома на Койчо се готвят да ходят на сватба. И дотук свършва пиесата на Ст. Л. Костов. Оттук насетне започва изкуството на майсторите. Драмата за няколко откраднати фиданки липи се разиграва с много танц, пластика, движение.
Това е поредният спектакъл на Мариус, който повдига духа и националното съзнание. Прави го много умело, майсторски. Всъщност в пиесата няма сценична история, прилича на някакъв скеч. Но Мариус я разнищва така, че елементарната смешка прераства в задълбочен проблем - огледало на действителността. На финала всички са на хорото - всички, но със силен водач - цар Борис III.
Тази пиеса на Ст. Л. Костов не се играе често и не е позната за публиката. Но езикът е жив и съвременен, защото онова, което е вълнувало народа в началото на ХХ век е същото, с което се занимаваме и сега. Аналогиите, които се правят с миналото, са точни - и днес живеят същите крадливи българи, същото безвластие, същите лъжи, същите подкупи, същите мераци да стават общински съветници... с цената на кражби, на лъжи. "Държавните липи" са метафоричен цитат от бита.
http://www.moreto.net