Умиращият Йохан Себастиан Бах разгръща нотите на своя ''Матеус Пасион'' и на фона на събитията от Страстната седмица си припомня собствения си живот задавайки логичния въпрос за смисъла на човешкото съществуване, за диалога между душата и тялото и за пътя, по който избираме да поемем. Облечени в черно и бяло като алегорични фигури и допълнени от барокова музика, актьорите използват различни пластични техники за овладяване на сценичното пространство и ни въвличат в история за страдание, новаторство, погрешно възприето като бунт, и най-вече - изкуство, което заради своята гениалност ''възкръсва'' след всички празни и мимолетни моди и увлечения. Протегнати в пространството, като в барокова живопис, телата им въплъщават човешкия стремеж към прекрачване на установените граници в търсене на непознатото. Смесването на сюжетни линии и сценични изкуства превръща ''Възкресение'' в многопластов спектакъл, в който съпреживяването на драмата на протагониста върви ръка за ръка с философското осмисляне на живота. Въпросите са много, а отговорите - винаги неуловими.