Текстът разглежда граничните положения в повърхностната дискурсивна структура на текстовете за театър: 1. Между паратекстове и външни авторови текстове; 2. Между ремарки и паратекстове; 3. Между реплики и ремарки. Към тях могат да се прибавят още гранични случаи, като например: ремарките се раздвояват между наративност и сценични указания; репликите на персонажите са изкористени в полза на една или друга авторова позиция, и. т. н.