Каталог "Постановки"
| Постановка
Прев. от англ.: Николай Бинев; Сценичен вариант и постановка: Бойко Илиев; Сценография: Петър Начев; Музикално оформление: Бойко Илиев; Художник на плаката: Галина Генчева; Драматург на постановката: Красимира Василева
Амадеус
Питър ШафърПрев. от англ.: Николай Бинев; Сценичен вариант и постановка: Бойко Илиев; Сценография: Петър Начев; Музикално оформление: Бойко Илиев; Художник на плаката: Галина Генчева; Драматург на постановката: Красимира Василева
Детайли
- Театър
- Младежки театър "Николай Бинев"
- Сцена
- Зала 2 в ЦСДК
- Сезон
- 2004/2005
- Град
- София
- Премиера
- 2004-11-30
- Награди
- Награда "АСКЕЕР" за 2004 год. - категория "Изгряваща звезда" за Дарин Ангелов за ролята на Моцарт.
- В ролите
-
Георги Кадурин
Антонио Салиери
Иван Радоев
Моцарт
Дарин Ангелов
Моцарт
Мариана Миланова
Констанца Вебер
Иван Несторов
Грейбиг
Светослав Добрев
Йозеф II
Стефан Мавродиев
граф Орсини Розенберг
Вежен Велчовски
Вентичели
Огнян Голев
Вентичели
Линда-Барбара Вацулка
Катерина Кавалиери
Николай Иванов
Главен кралски капелмайстор Боно
Емилия Георгиева
Тереза
Допълнителна информация
- Забележка
- (10 дл - 7 м., 3 ж.) Посвещава се на светлата памет на актьора Николай Бинев. Виж Статии, сист. №71923
- Анотация
- "Амадеус", или за душата на Бога и завистта (Бойко Илиев поставя прочутата пиеса на Питър Шафър в Младежкия театър) Вместо на голямата сцена на операта, с оркестър и балет, сега "Амадеус" се случва в суперкамерното пространство на Младежкия театър. От грандиозен и амбициозен театрално-музикален проект, постановката на Бойко Илиев на прочутата пиеса на Питър Шафър се превръща в наситено с драматизъм камерно представление. На няколко крачки от публиката в инвалидна количка седи продворният композитор Антонио Салиери. Милост! Моцарт, милост!, трагично се провиква той, а после бавно разкрива лицето си, на което хитро просветват две светли очи. И започва да разказва - за гения на Моцарт, за неговата отблъскваща вулгарност, за музиката, за облога си с Бога и за отвръщането си от него. Историята на един човешки бунт, на едно възроптаване срещу несправедливостта на Бога, който надарява с милостта си едно недостойно, но уви! гениално момче, наречено Амадеус, или душата на Бога. Добродетелите остават неоценени, предаността е отхвърлена, трудът и усилията са безплодни, истината не съществува - така вижда Салиери на Георги Кадурин своя живот и своето престъпление. А Моцарт на Иван Радоев нехае както за добродетелите, така и за истината, и за усилията, и за предаността. Единственото, което го интересува, е музиката, да напише "нещо истинско". Спектакълът е изграден като разказ-спомен на Салиери за трагичния му живот, за сблъсъка на посредствеността с гениалността, за музиката, която избира да се всели и да царува само в талантливите души. Двамата главни герои в тази история - Моцарт на Иван Радоев и Салиери на Георги Кадурин, са вплетени в една легенда за завист и смърт, за талант и посредственост, за страдание и възвисяване, която подхранва много други произведения на изкуството. Но пиесата на Питър Шафър разкрива по-иначе познатите съдби и герои. Неговият Салиери не е просто един завистник, нито само посредствен композитор, нито пък само олицетворение на злото. В този образ Шафър е вложил и много човешка истина, бунт и неприемане на несправедливостта. Средствата на този бунт обаче са ниски и водят до трагични резултати - интригите убиват Моцарт, но не могат да унищожат гениалната му музика. В този план е изградена и трактовката на Бойко Илиев и Георги Кадурин, който изпълнява своя Салиери оригинално и интересно. А Моцарт на Иван Радоев е острието, което разкъсва задушната атмосфера във Виенския двор, което прорязва посредствеността с непримиримостта на таланта и безкомпромисността си. В стройно изградения и точно изпълнен ансамбъл на този спектакъл се открояват и Констанца на Мариана Миланова с нейната органичност и истинност на чувствата, Йозеф II на Светослав Добрев с неговото ярко сценично присъствие, Грейбиг на Иван Несторов с точността на детайла и запомнящите се комедийни акценти. "Амадеус", поставен от Бойко Илиев почти двадесет години след блестящата постановка, в която Николай Бинев майсторски изигра Салиери, е спектакъл, сред чиито достоинства на първо място е истинността. http://old.duma.bg/2004/1204/021204/kultura/cul-3.html - 02.12.2004
- Системен №
- 25112