Статията е посветена на проблема на конвергенцията на авангардните и то талитарните митологии на базата на примери от теорията за
изкуството на Николай Пунин – известен представител на руския модернизъм. Културологичните, политическите и изкуствоведските
разработки на Пунин за първи път се разглеждат в качеството на съставляващи единен утопически проект. Авторът изследва дискурсите на национализма, расизма, сексизма и други компоненти от „естетика на войната“ на Николай Пунин.