''Лудият Пиеро'' повтаря ситуацията от ''До последен дъх''. Но това е повторение на по-висока степен. Героят, и този път представен от Белмондо, е уморен от флирта със смъртта. Гибелта вече не идва отвън, тя е вътре в него като неосъзнат стремеж. Поведението му е твърде дълго проточило се самоубийствоЕ След ''Лудият Пиеро'' Годар констатира, че хуманизмът е мъртъв в ''един свят без култура, където речниците служат за пренасяне на огнестрелно оръжие''