„Танцът Делхи“ е поредица от 7 еднакви пиеси, за които авторът настоява, че нямат нищо общо помежду си.
Танцът Делхи“ е част от по-големи търсения на Вирипаев, свързани с „идеята да разчисти пространство, в което западната гледна точка, философия и морал се срещат с източната“. По думите на Стоев формата на пиесата е „телевизионен реализъм“ и „на моменти прилича на ситком, на телевизионен сериал“. Съчетанието между формата и съдържанието е „изключително смешно – на моменти звучи абсурдно, на моменти страшно“.