Статията анализира пиесата „Танго“ на Славомир Мрожек, като основният акцент е върху фигурата на интелектуалеца, който се опитва да възстанови липсващите морални ценности в своето обкръжение и който е изкушен да наложи своите виждания чрез принуда над околните – което може да бъде видяно като алегория на отношенията между тоталитарната идеология и интелектуалците. Статията представя различни критически възгледи за пиесата, като се опитва да покаже нейното специфично място в творчеството на полския драматург и връзката . с традициите на театъра на абсурда.