Възкресение, Балада за ожиданието и Елегична ода са посветени на надеждите, на човешкия копнеж за свобода и вяра в победата на народа. Поемите Разговор с паметника, Викове и Анамнеза са поетичен спомен за бойния път на Партията преди 9. 9. 1944 г. Но те са и болезнен вик - равносметка за дните след победата, когато от редиците ни неусетно изчезваха невинно обвинени и ден из ден растеше болката. Поемите са пламенен зов за възтържествуване на доверието към човека.