Румен Троев Джеймс Джоузеф (Джей Джей) Карни, Лорънс Малоун
Допълнителна информация
Забележка
Вж Некнижни Сист. N 67692
Вж Статии, Сист. N 36577
Вж Книги Сист. N 28002, ТА/II 16
Участват студенти специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" от класа на проф. Стефан Данаилов.
Спектакълът е посветен на проф. Стефан Данаилов, чиято премиера е ден след неговата смърт.
Участват студенти II курс специалност "Театър на движението - Пантомима" с художествен ръководител проф. д-р Александър Илиев
Анотация
(22 дл - 7 м., 4 ж., 10 деца)
Виж Книги, сигнатура ТА II 16.
"Лодкарят" е сянката на миналото и силата на безмълвната любов, другостта, илюзорният свят, кървавият живот и вечно сигурната смърт.
Писана през 2017 г., пиесата споява черна комедия и криминален трилър. Авторът Джез Бътъруърт, поставян за първи път в България и провъзгласен от The Guardian за най-добрия британски драматург на десетилетието, въвлича от епичното, вълшебното и приказното до народнотворческото в изкусен хронографски наратив за куршума в тила, безнадеждната обич и цикличността на кошмара, от който няма спасение.
На една страна - стара леля, отнесена от причудливи феи, плаваща от спомени в пророчества, на друга - възрастна революционерка, от трета - достопочтен господин, намиращ вече упование само в митове, легенди и Bushmills, от четвърта - шумни и невъзпитани тинейджъри, от пета - встрастен в идеалите си неумолим политически водач, от шеста - мерзък свещеник, а в епицентъра - Куин и Кейтлин - двойка, притаена в жаждата си за любов. Развихрен парад на Романтизъм и Символизъм, нарисуван с различни ирландски персонажи, задъхани в заразно мълчание, танци на екстаз и ритуални акции на ИРА. Случващото се пречупва събитията в Северна Ирландия от 1981 г. през изчезнал съпруг, отдавна липсващ брат, изгубена и ненамерена любов, отлитащо съзнание, съпруга, която някак отсъства - всички тях като че ли ги няма - като живи мъртви в Платоновата пещера на сенките.
Единственият неирландец в пиесата е англичанин със забавена мисъл и говор - "Аз всъщност събирам дъги" - самотен, тъжен, нежен и романтичен. Привнася слънчевост, но и в същото време хвърля мрак. Може би той е Харон, който пренася душите през река Стикс?
Сава Драгунчев