Студията разглежда въпроса за режисьорския обрат в сценичното изкуство в Европа, който започва с раждането на режисьора през последната четвърт на XIX в. и достига своята кулминация и зъвършек с налагането му като едноличен създател на спектакъл от средата на 50-те до края на 60-те години на ХХ век.