Версия на трагедията на Софокъл под формата на есе със съответстващи препратки към психоанализата. Историята на човека (Чити), който неволно убива баща си, жени се за майка си (Мангано) и когато осъзнава истината, си избожда очите, за Пазолини се превръща в универсална и в същото време автобиографична драма. Прологът е ситуиран през 20-те години, епилогът - в модерна Болоня, а централната част - в една изфантазирана варварска Гърция и в пространство извън времето (пресъздадено в Мароко). Постановката е внушителна (специално внимание заслужава разгръщането на епизода със сфинкса), актьорите са напълно вживени в ролите си. Пазолини се появява във филма като Върховния жрец. За ролята на Тирезий, изпълнен от Джулиън Бек, Пазолини отначало е искал да покани Орсън Уелс