В моноспектакъла си "Злодеите на Шекспир" британецът се превъплъти в личностите на Яго, Ричард III, Макбет, Шейлок, Клавдий, Оберон, както и на величия като Лорънс Оливие и Ал Пачино, които са играли роли на злодеи. Възпитаник на Жак Льокок, Стивън Бъркоф с елемент от жест създава образ, показва състояние, създава игрова ситуация. В основата на физическата игра на тялото е импровизацията, която актьорът контролира според реакцията на залата, но без да се променя драстично текста. Поредицата от образи, ситуации и коментар възниква в точно намерения жест. Комедийният ефект идва от майсторската амалгама от ирония, от автоирония и от пародията на вече изиграните "театрални" злодеи и на отношенията им с останалите герои. Актьори от много висока класа имат и майсторството, и концентрацията да водят така многопластово композирана работа на гола сцена в продължение на близо два часа - и да спечелят радостта и одобрението на публиката.