За първи път на българската сцена се поставя пиесата на И. Щок "Божествена комедия", създадена по карикатурите на Жан Ефел за сътворението на света и човека. Тази постановка е режисьорски дебют на Богдан Сърчаджиев. В нея младият режисьор нябляга върху проблема за творческото човешко мислене и за активната дейност на човека. Не Бог, а Адам и Ева ще решават своята съдба. Затова пред Рая те предпочитат трудния, но самоястоятелен живот на земята. Така човек сам - с разума си и с физическата си сила ще преобрази света. Спектакълът има общочовешко звучене.
Актьорът Иван Цветарски интерпретира образа на Бог. Той внушава на зрителите, че е ръководител от периода на култа към личността - ленив и почиващ на лаврите си човек, който само говори, а нищо не върши, малко глуповат и доста ограничен.
На високо равнище е изпълнението на Петър Тасев /Адам/. Мария Вацулка изгражда образа на Ева като съвременна майка и добра съпруга. Тя се налага и с пластичността на изпълнението си.
Хубави думи могат да се кажат и за Доля Попова /Жената и Смъртта/, Светослав Иванов /Ангел Д/, Митко Карагьозов /Ангел А/.
За този спектакъл Стойчо Гоцев пише: "...Божествена комедия" е един вълнуващ спектакъл на сцената на Бургаския народен театър, който има важно обществено и гражданско въздействие. За това свидетелствува и непрекъснатият смях в залата, който осъжда язвите на една умираща действителност."