Българската бекетиада започва шест години след знаменателната поява на негови текстове на софийските сцени по време на Театъра на нациите през 1982 г. Първият дръзнал да постави Бекет е Леон Даниел с пиесата ''В очакване на Годо''. През 1991 г. Здравко Митков със Славка Славова в Народния театър и Гриша Островски с Татяна Лолова в Унгарския културен център поставят ''О, щастливи дни''. Иван Добчев постави ''Краят на играта'' в Народния театър с Васил Михайлов, Антон Радичев, Велко Кънев и Маргарита Дупаринова. През 1992 г- Крикор Азарян постави в Народния театър ''Последният запис'', а Михаил Събев в ''София'' - ''Последната лента''