Каталог "Постановки"
| Постановка
Превод: Валери Петров; Постановка: Пламен Марков; Сценография: Мира Каланова; Музика: Петя Диманова; Кукли: Петя Караджова; Сценограф асистент: Петя Караджова; Художествен ръководител: Пламен Марков
Сън в лятна нощ
Уилям ШекспирПревод: Валери Петров; Постановка: Пламен Марков; Сценография: Мира Каланова; Музика: Петя Диманова; Кукли: Петя Караджова; Сценограф асистент: Петя Караджова; Художествен ръководител: Пламен Марков
Детайли
- Жанр
- Комедия
- Театър
- Учебен драматичен театър НАТФИЗ "Кр. Сарафов"
- Сцена
- Голяма сцена
- Сезон
- 2016/2017
- Град
- София
- Премиера
- 2017-11-03
- В ролите
Допълнителна информация
- Забележка
- Участват студенти специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" от класа на проф. Пламен Марков. Елица Йовчева, Максима Боева и Стефан Зарев (IV курс "Режисура за драматичен театър", клас проф. Пламен Марков)
- Анотация
- Бихме могли условно да наречем пролога, първите няколко сцени от представлението "Пред стената". Тук действието се случва изцяло на авансцената. Атинският двор се готви усилено за празненствата, свързани с брака на княз Тезей с пленената от него кралица на амазонките Хиполита (вероятно пиесата е писана по поръчка за сватбата на известни благородници, съвременници на Шекспир). Майсторите-занаятчии готвят свое представление като подарък за младоженците. Хермия и Лизандър решават да избягат от Атина, където тяхната любов се оказва невъзможна. Деметрий и Елена тръгват след тях. Следва един кратък атракцион, озаглавен условно "бягство през стената". В този жест на младите влюбени бихме могли да провидим непокорството им срещу едни абсурдни, непонятни за тях норми, нежеланието да приемат един свят, наложен им насилствено като техен собствен живот. Те сякаш жадуват да открият едно мечтано пространство, където да конструират свят, съответстващ на собствените им възгледи и желания. Именно такова пространство Шекспир ще създаде само няколко години по-късно в една друга своя пиеса и ще го назове Арденската гора - един от най-красивите символи на младостта, любовното опиянение и свободата на духа в световната драматургия. Вместо в нея, Лизандър, Хермия, Деметрий и Елена попадат в омагьосаната гора край Атина - епицентър на препирните между Оберон и Титания. Оттук започва играта, наречена Атинска гора. Към двете сюжетни нишки, които вече са в развитие се преплита и трета - имагинерния свят на феите и елфите, които Шекспир е заимствал от келтската и северноевропейската фолклорна традиция. Объркаността в царството на феите някак неусетно прелива и в света на смъртните - като израз на разбирането, че дисхармонията в природата неминуемо се отразява и в микрокосмоса на човешките взаимоотношения. Нестандартният ход на Пламен Марков да раздели образа на духа пакостник с двете имена Пък и Робин на мъжко и женско начало, които двама негови възпитаници си поделят на сцената, определено създава една по-голяма динамика на действието и провокира до краен предел любопитството на зрителите. Йордан Георгиев
- Системен №
- 1644