На­ци­о­нал­на­ ака­де­мия за те­ат­рал­но и фил­мо­во из­кус­т­во "Кр. Сарафов"

Къде желаете да търсите

Какво желаете да търсите

Търсене в

Подредба

Каталог "Постановки" | Постановка

Горски дух

Антон Чехов
Режисьор: Богдан Петканин; Сценограф: Теодора Лазарова

Детайли

Театър
Учебен драматичен театър НАТФИЗ "Кр. Сарафов" - 47 сцена
Сезон
2011/2012
Град
София
Премиера
2011-12-20
В ролите
Анотация
В пиесата си ''Горски дух'' (прото-вариант на ''Вуйчо Ваньо'') Чехов омотава персонажите си в история, която не се стреми да въздейства чрез външни проявления. На пръв поглед нищо не се случва. И все пак, интересни са нюансите на душевните състояния у героите, интересно е, че животът е показан такъв, какъвто е. Отнета ни е цялата илюзия, че можем да се спасим от смазващата скука, която всъщност е рефлексия на собствените ни възприятия. И все пак, тези отмъкнати, излъгани и пресечени човешки илюзии, очаквания и надежди, не натъжават, няма и намек за дидактично размахван пръст, назидание не съществува. Увлечени от разказа, имаме възможност да застанем лице в лице с реалността и да погледнем към несъстоятелността си, на моменти граничеща с абсурда. На преден план са изведени идеите за бавното похабяване на човешката душа в монотонното всекидневие, скуката на протичащия в безделие живот в провинцията, и неизбежният провал на какъвто и да било стремеж към някакъв идеал. Противопоставят се безполезни и опитващи се да бъдат полезни хора. Неминуемо възникнат въпроси относно естеството на човешкия живот, въпроси, които надскачат конкретността на зададените от драматурга време и място. Защо човекът е спрял развитието си до глупавото тщеславие? Как е възможно да ти е скучно от щастие? Защо си позволяваме да съсипваме душите си? Кога и как изгубихме себе си и се докарахме до състояние на подобия, че да кажем ''с една дума не живот, а мармалад''? Поставени сме пред огледалото на реалността - изисква се смелост да погледнем и там да видим себе си.
Системен №
24943

Действия