Стихотворението "Бледите звезди на голямата мечка"; Джакомо Леопарди
Технически характеристики
цветен
Субтитри
български
Жанр
Драма
Език
италиански
Държава
Италия
Забележка
Др. загл. : Блуждаещите звезди на Голямата мечка
Анотация
Американеца Андрю (Майкъл Крейг) идва с младата си жена Сандра Доусън, изиграна от мургавата Клаудия Кардинале, която го води в Италия, за да види знатните й корени, където тя отново се чувства затворничка на миналото. Спомените за починалия и баща, враждебността на майка й и странните отношения с брат й Джани (Жан Сорел), които притесняват мъжа й вечерта преди откриването на паметник на починалия й баща евреин в концентрационен лагер. И той като Висконти е раздвоен от упадъчното общество, което привидно критикува. Психологическата камерна арена на действието не е от силните страни на Лукино Висконти, който е майстор на грандиозни костюмни филми, но високия му професионализъм носи заслужените адмирации на филма. Всъщност пътуването в откритата кола е предисловието на самия Висконти към главната тема. Идеята за завръщането след много години може да е доста емоционално, както повечето от вас ще се съгласят. Там, където разказите които сте чули избледняват и много от нещата вече не изглеждат така, както ги помним. Докато други са останали абсолютно същите. Това е тема, която рядко вече се среща при модерните автори. Висконти обаче се вкопава малко по-надълбоко като изважда на повърхността концепцията за социалното вегетиране, фокусирайки се върху един красив град в провинцията, където хората остаряват и вехнат като един. С тишината, която ражда досадата, обществената притъпеност и очевидните тенденции на кръвосмешението. ''Блуждаещите звезди на голямата мечка'' е направен през един противоречив период за Лукино Висконти. Период, който включва създаването на ''Смърт във Венеция'' само няколко години след това. И в двата филма режисьорът се обръща към теми табу и загатва за тях. Сякаш стъпва на пръсти, но всички усещат неговото присъствие и не смеят да счупят повърхността на изкуството му. В сюжета се долавя нещо от гръцката митология с вродените долни помисли в умовете на богатите и необвързаните. Те всички намират своето място в призрачната празна къща, която шепне истории полепнали по стените от деня на създаването и. В един миг съпруга на главната героиня разбива преградата с думите: ''Тези сенки. Тази пепел от мъртвото минало'', с което напълно графично изразява опасенията си за миналото на жена си. Минало, което е било забравено от едни и пазено от други. И завръщането на Сандра запалва искрата, която възпламенява отдавна разбитото семейство. За жалост ''Бледите звезди на голямата мечка'' страда от баланс на сюжета и доста призрачност, за което не ни бе показана причината и мотивите да се направи. Камерата на Армандо Нануци с обич обхожда старата къща, спира се на рушащите се руини, където брата и сестрата изливат гнева си по майката (Мари Бел) и доведения си баща (Ренцо Ричи) за който се предполага, че е предал баща им. Нещо като опера на Верди, но без музиката. Резултата не е завършена трагедия но изглежда великолепно.