Филмът започва с церемонията по смяната на главнокомандващия на японския Обединен флот - Зенго Йошида с новоназначения на този пост адмирал Исороку Ямамото, на борда на линейния кораб ДНагатоУ. Двамата обсъждат въведеното от САЩ ембарго за внос на суровини за Япония. Докато те застават зад мнението, че война със Съединените щати би била пълна катастрофа за тях, политиците и милитаристите в Токио в същото време се стремят към съюз с Германия и чертаят военни планове. С Тихоокеанския флот на САЩ в Пърл Хърбър, описван като Днож, насочен към гърлото на ЯпонияУ, Ямамото дава заповеди за разработването на превантивен удар, вярвайки, че единствената надежда на Япония е да унищожи американския флот още в началото на военните действия.За разработката на плана е извикан известният щабен офицер от военновъздушните сили Генда Минору. Той уточнява и най-малките детайли на плана, включително денят, часът и посоката от която да дойде атаката, оптималния брой кораби и самолети, дори разработването на нов тип торпедо (пристанището на Пърл Харбър е дълбоко само 40 фута, а тогавашните торпеда на японските самолети първоначално са потъвали до 75 фута). В същото време във филма се редуват и сцени от Вашингтон и Пърл Харбър. В американската столица разузнаването на САЩ е постигнало голям успех, разбивайки японския Пурпурен код - нещо, което позволява разчитането на съобщения, които японците считат за секретни. Съдържанието на разчетните радиотелеграми поражда основателни страхове за японска атака и разузнаването обръща внимание на Белия дом, който обаче подхожда към това с голямо пренебрежение, разчитайки на водените преговори с японския посланик. Все пак е отдадена заповед в Пърл Харбър да се увеличи броят на въздушните патрули и да се премине към пълна бойна готовност. В самата база, адмирал Кимел и генерал Шорт правят всичко възможно да усилят отбраната. Шорт нарежда самолетите да се съберат в средата на летищата, а не да са разпръснати по краищата им, опасявайки се от саботажи. Малко на брой изтребители са изпратени до други, отдалечени летища. Шорт също така нарежда да се задействат новите радарни станции, преодолявайки и някои бюрократични пречки. От своя страна, Ямамото са опитва да избегне атаката и обвинява командването на японската армия за желанието му за война, когато все още има възможност за мир. Той настоява, че САЩ са могъщ противник, който е твърде опасно да бъде провокиран. Според него, унищожаването на американския флот и дори окупирането на Хаваите няма да са достатъчни - единствения начин Япония да победи в бъдеща война е да диктува условията на стълбите на Белия дом (т.е. да нахлуе и завладее континенталната част на САЩ) - нещо, което той откровено смята за невъзможно. Напрежението в дипломатическите отношения се покачва бързо - японския посланик във Вашингтон настойчиво пита Токио за инструкции в мирните преговори, но не получава такива. Главнокомандващият на японската армия - генерал Тоджо, отхвърля всяка възможност за постигане на мирно решение. Вместо това, на 6 декември до японското посолство е изпратено съобщение в 13 части, което предупреждава, че последната, 14-та част ще бъде получена точно в 1300 ч. вашингтонско време на следващия ден. След получаването й всички шифри и шифровъчни машини трябва да се унищожат. Американското разузнаване разшифрова по-бързо съобщението, отколкото японците. Опитите им да предупредят Департамента по отбраната и Белия дом обаче не получават никаква реакция. Адмирал Старк също получава предупреждението, но решава преди да предупреди базата на Хаваите, първо да информира за това президента. Най-накрая, в 1130 ч. вашингтонско време, полковник Братън убеждава генерал Джордж Маршал - началник-щаб на американската армия, за вероятна предстояща атака и той дава заповед Пърл Харбър (и всички други тихоокеански бази) да бъдат информирани за това. На Хаваите обаче, поредицата от грешки и пренебрегвенето на очевидната опасност продължава. Рано сутринта на 7 декември американски миноносец забелязва и унищожава японска подводница, опитваща се да се промъкне в пристанището. Съобщението за това е пренебрегнато от офицера на брега, който го получава - той отдава това на недостатъчния опит на новоназначения капитан на кораба. Малко след 700 ч. хавайско време (13 00ч. вашингтонско) патрулът на една от радарните станции забелязва голям брой самолети, приближаващи острова. Лейтенантът, който получава съобщението, също не му отдава значение, мислейки, че това са американски самолети Б-17, идващи от континента. ДНе се тревожете за товаУ - казва той с уморен глас и затваря слушалката. Японицте възнамеряват да прекъснат преговорите във Вашингтон точно на обяд. Шифровчикът в посолството обаче е доста бавен и не успява да разшифрова последната, 14-та част, достатъчно бързо. Последният опит да бъде предупредена базата пропада поради това, че телеграмата не е маркирана ДспешноУ и е получена от командирите едва след атаката. Атакуващите японски пилоти са изненадани от липсата на противовъздушен огън. Водачът на атаката изпраща по радиото до самолетоносачите известната фраза ДТора! Тора! Тора!У, с която показва за пълната изненада, която е постигната при атаката. В следващите кадри е проследена атаката на самото пристанище, като е показана и неефективната и разпокъсана отбрана на американците. Катастрофалните щети са проследени до детайли - унищожаването на самолетите, събрани накуп в центъра на летищата, напускането на потъващите кораби и др. В същото време, японския адмирал Нагумо отказва да изпрати трета вълна от самолети към Пърл Харбър, не желаейки да изложи самолетоносачите си на опасност. В края на атаката, на фона на пламъците от горящата база, командирите й получават телеграмата от Вашингтон, предупреждаваща ги за нападението. Последните сцени на филма показват адмирал Ямамото, горчиво коментиращ факта, че атаката е изпреварила с близо час действителното обявяване на война - според него едва ли би имало нещо, което да разгневи американците повече. Филмовият герой цитира известната фраза ДЧуствам, че всичко което направихме е, че събудихме един спящ гигант и го изпълнихме с ужасна решимост!