Средата на XIII век. На зографа Илия е поръчано да направи стенописите на новостроящата се църква в Бояна. Така той среща савастократор Калоян - силен, интелигентен и проницателен владетел, който е респектиран от таланта, дързостта и прямотата на майстора. Илия среща и две жени - севастократорката Десислава и Левантийката. Десислава е символ на чистотата, на съвършената красота, на духовното начало, а Левантийката е земна, страстна, силна. Раздвоен между тях, художникът ги "примирява" в нежния образ върху стената на църквата - образа на Десислава.