Пиесата се занимава с проблемите, които всяка жена има в своите връзки. Точно тези проблеми в един момент могат да се окажат малки камъчета по пътя към щастието, които понякога в самотата си виждаме като достатъчен мотив за... убийство.
Може би затова безумието на Изабел я подтиква, гледайки системно забравяното масло на масата, да опита да убие своя любим с тъпия нож за мазане. Диалогичният текст проблематизира всички прегради, които находчиво сами си изграждаме в отношенията си – маслото, неговата майка, неговата котка, приятелите му, бившите му, неговите неща. Страхът от обвързване може да причини наистина ужасни поразии, но когато е поднесен по толкова забавен и ироничен начин, ни кара просто да се засмеем.