''Огледало'' е филм-изповед, разказващ за детството на Тарковски, напусналия семейството баща и майката принудена да отгледа сама децата си в тежките години на войната. Епизодите не са подредени в хронологична последователност. Редуват се кадри със спомени от детството и съвременността. Проследяват се сложните взаимоотношения между главния герой (оставащ винаги зад кадър) и неговите близки. Тарковски започва работа по сценария още през 1967 г. но заради ''Соларис'' проектът е отложен. След премиерата на екранизацията по Станислав Лем (1972), режисьорът се връща към него. Първоначалното наименование е ''Изповед'', променено на ''Бял ден'', а след това и ''Бял, бял ден'', за да се стигне до крайното заглавие ''Огледало''. Първоначално Тарковски възнамерява да привлече за главен оператор Вадим Юсов, с когото правят съвместно "Валяк и цигулка", ''Иваново детство'', ''Андрей Рубльов'' и ''Соларис''. След като последният прочита сценария се отказва. Според режисьора, Юсов бил подразнен от автобиографичния характер на бъдещия филм. Впоследствие, той съжалява за решението си и заявява, че ''Огледало'' е най-добрия филм на Тарковски.