Авторът навързва в сатиричния си разказ все повече и повече персонажи, които провокират човешката същност на Иван Антонов. И независимо, че продължава да участва в различини комбинации, за да се освободи от своята гузна съвест - Мамута - той, в изпълнението на Стефан Попов, все повече и повече се отърсва от полепналата кал на грозния делник, има очи за да види и чуе сина си, да се опита да разговаря с жена си, да се противопостави на войнстващата посредственост ....