''Седмото небе'' доказва, че драмата от ерата на нямото кино все още е забавна и оценена от съвременните зрители. Стилизираното действие, изисквано в немите филми, често надминава някои от звуковите. Изпълненията са различни от развитието на киното след ''Певецът от джаза''. В тях има красота и поезия, които се оценяват и от тези, които често се смеят на немите актьори. Джанет Гейнър е просто смайваща. Може да изглежда като една бедна съпруга на пръв поглед, но с дълбоки добродетели. Актрисата вълнува зрителите напълно неочаквано, използвайки тъжните си очи, за да ни поведе в безнадеждната си мъка, която изпитва. Когато се освобождава и преобразява, ние споделяме триумфа й с радост. Чарлз Фарел е иделният актьор за Чико, каналджията, който й се притичва на помощ и се влюбва в нея, против волята си. Той също изгражда сложна роля, смесвайки мнителността и добротата и ни предлага портрет на човек, който едновременно не вярва в доброто бъдеще, но след срещата си с Даян, се надява, че заслужава нещо по-добро. Звездите помагат изключително много за режисурата на Франк Борзаге. Той вярва толкова в силата на любовта, че колкото и цинично да прозвучи, от друга страна е безнадеждно сантиментален. С режисьор като Борзаге, резултатът е химн за силата на любовта. Освен наградата за женска роля и за режисура, филма печели ''Оскар'' и за най-добър сценарий на Бенджамин Глейзър.