Четири личности от две поколения са заедно, преоткриват се, отблъскват се или се вглеждат един друг, за да бъдат критични и обвиняващи, и проумяващи, създавайки крехката цялост на една възможна човешка хармония, за която сякаш театърът винаги пледира, дори без да я показва в нейната осъщественост